Бродиш из съня ми... Сутрин се чудя ти ли бе тази сянка? Виждам бегло очи, но знам, че твоите са били. Един силует в мрака сякаш върви зад мен, но щом се обърна, вече няма нищо и никой. Дали не полудявам? Или спомените оживявят? Сърцето пак препуска и се чуди докога? Докога ще те нося тук, в душата, която е пуста, неспособна да даде вече любов?
Али сянката не е даден човек вървящ зад теб, за да те пази, а спомените, мечтите и надеждите оставащи вечно в теб...
Страхотен стих! Поздравления и много целувки
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.