delfin4e (Алекс)
41 79
28 янв. 2007 г., 19:54

Пустош 

  Поэзия
710 0 5
Бродиш из съня ми...
Сутрин се чудя ти ли
бе тази сянка?
Виждам бегло очи,
но знам, че твоите са били.
Един силует в мрака
сякаш върви зад мен,
но щом се обърна,
вече няма нищо и никой.
Дали не полудявам?
Или спомените оживявят?
Сърцето пак препуска
и се чуди докога?
Докога ще те нося
тук, в душата, която е пуста,
неспособна да даде вече любов?

© Алекс Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • прочети "вече не" и ще видиш че точно това правя
  • Хубав стих,мила..Но вече е време да забравиш тази сянка...
  • Али сянката не е даден човек вървящ зад теб, за да те пази, а спомените, мечтите и надеждите оставащи вечно в теб...
    Страхотен стих! Поздравления и много целувки
  • мерси
  • Докато е в сърцето ти...!

    Поздрави
Предложения
: ??:??