Пустош
Бродиш из съня ми...
Сутрин се чудя ти ли
бе тази сянка?
Виждам бегло очи,
но знам, че твоите са били.
Един силует в мрака
сякаш върви зад мен,
но щом се обърна,
вече няма нищо и никой.
Дали не полудявам?
Или спомените оживявят?
Сърцето пак препуска
и се чуди докога?
Докога ще те нося
тук, в душата, която е пуста,
неспособна да даде вече любов?
Сутрин се чудя ти ли
бе тази сянка?
Виждам бегло очи,
но знам, че твоите са били.
Един силует в мрака
сякаш върви зад мен,
но щом се обърна,
вече няма нищо и никой.
Дали не полудявам?
Или спомените оживявят?
Сърцето пак препуска
и се чуди докога?
Докога ще те нося
тук, в душата, която е пуста,
неспособна да даде вече любов?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алекс Всички права запазени
