Пустош

Липите цъфнали разнасят

полъха на чудна пролет.

Птиците се реят тихо

в залеза на своя полет.

И зад маски спотаени

хората угасват в мрака.

Може би е тяхно време,

изгрева не ще дочакат.

Църквите осъмват празни

и страхът е вече близо.

Няма млади, няма стари,

няма бог и няма милост.

А звездите, без да хаят,

озаряват пусти нощи.

И в наслада от агония

тя, смъртта, крещи им - още!