Пустош
849
0
0
Липите цъфнали разнасят
полъха на чудна пролет.
Птиците се реят тихо
в залеза на своя полет.
И зад маски спотаени
хората угасват в мрака.
Може би е тяхно време,
изгрева не ще дочакат.
Църквите осъмват празни
и страхът е вече близо.
Няма млади, няма стари,
няма бог и няма милост.
А звездите, без да хаят,
озаряват пусти нощи.
И в наслада от агония
тя, смъртта, крещи им - още!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Дренски Всички права запазени
