15 may 2008, 9:16

Пясъчен часовник

1.7K 0 12
 

Човешкият живот е като пясъчен часовник

и няма на света съновник,

който всекиму да каже,

на сън или наяве конкретно да покаже,

кога и как това ще стане -

как човешкото сърце да бие ще престане?

Уж животът ни е уникален,

но механизмът на часовника е тривиален:

изтече ли даденото време, си умираме,

без да съществува право да избираме.

Но кой часовника обръща?

Как животът ни във пясък се превръща?

Дали някой отговора ще получи?...

На това дори животът едва ли ще ни научи.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ех, този пясъчен часовник....,въпрос без отговор...
    Поздрави !
  • Природата просто си знае работата...
    Друг е въпросът, че един човешки живот никога не стига да бъде изживян.
    Поздравления!
  • Ако нямаше край, човешкият живот не би бил толкова ценен и свиден. Природата си знае...
    А ние трябва само да й се доверим!
    Поздрав за този замислящ стих, Премъдра!
  • Пясъчният часовник е сред любимите ми метафори.Неотдавна написах стих със същото заглавие.Близки са ми мислите ти...
  • ех...Анна...как ме замисли...
    краят на едно...е начало на друго...
    неподвластно на времето...с обич.

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...