15 may 2008, 9:16

Пясъчен часовник

1.7K 0 12
 

Човешкият живот е като пясъчен часовник

и няма на света съновник,

който всекиму да каже,

на сън или наяве конкретно да покаже,

кога и как това ще стане -

как човешкото сърце да бие ще престане?

Уж животът ни е уникален,

но механизмът на часовника е тривиален:

изтече ли даденото време, си умираме,

без да съществува право да избираме.

Но кой часовника обръща?

Как животът ни във пясък се превръща?

Дали някой отговора ще получи?...

На това дори животът едва ли ще ни научи.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ех, този пясъчен часовник....,въпрос без отговор...
    Поздрави !
  • Природата просто си знае работата...
    Друг е въпросът, че един човешки живот никога не стига да бъде изживян.
    Поздравления!
  • Ако нямаше край, човешкият живот не би бил толкова ценен и свиден. Природата си знае...
    А ние трябва само да й се доверим!
    Поздрав за този замислящ стих, Премъдра!
  • Пясъчният часовник е сред любимите ми метафори.Неотдавна написах стих със същото заглавие.Близки са ми мислите ти...
  • ех...Анна...как ме замисли...
    краят на едно...е начало на друго...
    неподвластно на времето...с обич.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...