edelvais (Анна Попова)
119 1168
15 мая 2008 г., 09:16

Пясъчен часовник 

  Поэзия » Философская
1436 0 12
 

Човешкият живот е като пясъчен часовник

и няма на света съновник,

който всекиму да каже,

на сън или наяве конкретно да покаже,

кога и как това ще стане -

как човешкото сърце да бие ще престане?

Уж животът ни е уникален,

но механизмът на часовника е тривиален:

изтече ли даденото време, си умираме,

без да съществува право да избираме.

Но кой часовника обръща?

Как животът ни във пясък се превръща?

Дали някой отговора ще получи?...

На това дори животът едва ли ще ни научи.

 

 

© Анна Попова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ех, този пясъчен часовник....,въпрос без отговор...
    Поздрави !
  • Природата просто си знае работата...
    Друг е въпросът, че един човешки живот никога не стига да бъде изживян.
    Поздравления!
  • Ако нямаше край, човешкият живот не би бил толкова ценен и свиден. Природата си знае...
    А ние трябва само да й се доверим!
    Поздрав за този замислящ стих, Премъдра!
  • Пясъчният часовник е сред любимите ми метафори.Неотдавна написах стих със същото заглавие.Близки са ми мислите ти...
  • ех...Анна...как ме замисли...
    краят на едно...е начало на друго...
    неподвластно на времето...с обич.
  • Уви!Вярно е!Прегръщам те за хубавия стих!
  • Животът ни учи на много неща,но точно за това никой никога не е подготвен.Поздрав за стиха ти!Хареса ми много!
  • в средата на времето... където се събират стрелките на пясъчния часовник...
  • "Едно са животът и смъртта,
    братя са ръка в ръка..."

    Поздрав!
  • Най-важното е живота ни да тече в правилната посока защото няма връщане назад! Поздрави за хубавия стих, Анна!
  • След смъртта - пепел.Но дали ВЕЧНИЯТ ЖИВОТ го има....
  • Поздрави за прекрасния стих!!!
Предложения
: ??:??