May 15, 2008, 9:16 AM

Пясъчен часовник

1.7K 0 12
 

Човешкият живот е като пясъчен часовник

и няма на света съновник,

който всекиму да каже,

на сън или наяве конкретно да покаже,

кога и как това ще стане -

как човешкото сърце да бие ще престане?

Уж животът ни е уникален,

но механизмът на часовника е тривиален:

изтече ли даденото време, си умираме,

без да съществува право да избираме.

Но кой часовника обръща?

Как животът ни във пясък се превръща?

Дали някой отговора ще получи?...

На това дори животът едва ли ще ни научи.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Попова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ех, този пясъчен часовник....,въпрос без отговор...
    Поздрави !
  • Природата просто си знае работата...
    Друг е въпросът, че един човешки живот никога не стига да бъде изживян.
    Поздравления!
  • Ако нямаше край, човешкият живот не би бил толкова ценен и свиден. Природата си знае...
    А ние трябва само да й се доверим!
    Поздрав за този замислящ стих, Премъдра!
  • Пясъчният часовник е сред любимите ми метафори.Неотдавна написах стих със същото заглавие.Близки са ми мислите ти...
  • ех...Анна...как ме замисли...
    краят на едно...е начало на друго...
    неподвластно на времето...с обич.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...