21 jul 2009, 22:40

Пясъчен часовник 

  Poesía
718 0 7
Прегръщам страховете ти – да не треперят,
на топло скривам недосънуваните твои сънища…
За мечтите – изоставени от тебе –
търся дом, за да не скитат зъзнещи…
Събирам те – прашинка по прашинка –
от сънища, писма и спомени за срещи минали…
Очите ми те виждат – снимка –
между чертите мигове застинали.
Събирам теб, а губя себе си – полека
се разтварям в минало, днес от пръстите изтича,
а утре – макар че е така далеко
и имам цяла нощ да се заричам, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??