Мимче (Милена)
38 276
21.07.2009 г., 22:40 ч.

Пясъчен часовник 

  Поезия
653 0 7

Прегръщам страховете ти – да не треперят,

на топло скривам недосънуваните твои сънища…

За мечтите – изоставени от тебе –

търся дом, за да не скитат зъзнещи…

 Събирам те – прашинка по прашинка –

от сънища, писма и спомени за срещи минали…

Очите ми те виждат – снимка –

между чертите мигове застинали.

 Събирам теб, а губя себе си – полека

се разтварям в минало,  днес от пръстите изтича,

а утре – макар че е така далеко

и имам цяла нощ да се заричам,

че утре вече ще ти върна всичко – мечтите,

сънищата, спомените, страховете ти и грешките...

ще ти поискам и очите си...

да си запазя в мен човешкото. 

А когато утре отново е очакване и трепет

и днеска пак ще бъде точно като вчера същото,

разбирам, че отново съм обърнала

часовника... и пясъкът изтича.

© Милена Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??