Пясъчен часовник
Прегръщам страховете ти – да не треперят,
на топло скривам недосънуваните твои сънища…
За мечтите – изоставени от тебе –
търся дом, за да не скитат зъзнещи…
Събирам те – прашинка по прашинка –
от сънища, писма и спомени за срещи минали…
Очите ми те виждат – снимка –
между чертите мигове застинали.
Събирам теб, а губя себе си – полека
се разтварям в минало, днес от пръстите изтича,
а утре – макар че е така далеко
и имам цяла нощ да се заричам,
че утре вече ще ти върна всичко – мечтите,
сънищата, спомените, страховете ти и грешките...
ще ти поискам и очите си...
да си запазя в мен човешкото.
А когато утре отново е очакване и трепет
и днеска пак ще бъде точно като вчера същото,
разбирам, че отново съм обърнала
часовника... и пясъкът изтича.
© Милена All rights reserved.
