Животът, подобно на замък от пясък,
срива се все някога – с гръм и с трясък.
А ти градил си, надеждата хранил.
От морето, от вятъра своето бранил.
Жестоки, обаче, безмилостни те
разбиват мечтите на порасналото дете.
И следва нов опит, изпълнен със стремеж –
да изградиш и довършиш своя строеж.
Последни щрихи, завършена кула.
Но в брега поредна вълна се удря.
И пак започваш от нула.