Животът, подобно на замък от пясък,
срива се все някога – с гръм и с трясък.
А ти градил си, надеждата хранил.
От морето, от вятъра своето бранил.
Жестоки, обаче, безмилостни те
разбиват мечтите на порасналото дете.
И следва нов опит, изпълнен със стремеж –
да изградиш и довършиш своя строеж.
Последни щрихи, завършена кула.
Но в брега поредна вълна се удря.
И пак започваш от нула.
© Мъро Биков All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
