5.07.2016 г., 9:40  

Пясъчен замък

757 0 1

 

Животът, подобно на замък от пясък,
срива се все някога – с гръм и с трясък.
А ти градил си, надеждата хранил.

От морето, от вятъра своето бранил.
Жестоки, обаче, безмилостни те
разбиват мечтите на порасналото дете.
И следва нов опит, изпълнен със стремеж –

да изградиш и довършиш своя строеж.
Последни щрихи, завършена кула.
Но в брега поредна вълна се удря. 

И пак започваш от нула.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мъро Биков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всяко ново начало е по-добро от застоя.
    Да започнеш от нулата се иска сила..... много сила, мъдрост и вяра.
    Дерзай!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...