23 oct 2011, 18:23

Пясъчни кули

  Poesía
1.1K 0 3

Пясъчни кули

 

Той редеше в пясъчен часовник

прашинките на свойте дни.

Безпогрешно да отмерват всичко,

което го убива и руши.

 

И капчици безсилни да потичат

по свода скален, мислеше си той,

не биха разградили и къс даже

и в хиляди порои да валят.

 

Но времето безжално му показа,

че сводът всъщност бил варовик гнил,

а капките от всички тез тегоби

дълбаеха бразди към Нил.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви за милите думи
  • "Той редеше в пясъчен часовник

    прашинките на свойте дни."
    Много ми хареса! Поздравления!
  • Прекрасно !Сърдечен поздрав!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...