Пясъчни кули
Той редеше в пясъчен часовник
прашинките на свойте дни.
Безпогрешно да отмерват всичко,
което го убива и руши.
И капчици безсилни да потичат
по свода скален, мислеше си той,
не биха разградили и къс даже
и в хиляди порои да валят.
Но времето безжално му показа,
че сводът всъщност бил варовик гнил,
а капките от всички тез тегоби
дълбаеха бразди към Нил.
© Джоана All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
