Пясъчни кули
Той редеше в пясъчен часовник
прашинките на свойте дни.
Безпогрешно да отмерват всичко,
което го убива и руши.
И капчици безсилни да потичат
по свода скален, мислеше си той,
не биха разградили и къс даже
и в хиляди порои да валят.
Но времето безжално му показа,
че сводът всъщност бил варовик гнил,
а капките от всички тез тегоби
дълбаеха бразди към Нил.
© Джоана Все права защищены