23 окт. 2011 г., 18:23

Пясъчни кули

1.1K 0 3

Пясъчни кули

 

Той редеше в пясъчен часовник

прашинките на свойте дни.

Безпогрешно да отмерват всичко,

което го убива и руши.

 

И капчици безсилни да потичат

по свода скален, мислеше си той,

не биха разградили и къс даже

и в хиляди порои да валят.

 

Но времето безжално му показа,

че сводът всъщност бил варовик гнил,

а капките от всички тез тегоби

дълбаеха бразди към Нил.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Джоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви за милите думи
  • "Той редеше в пясъчен часовник

    прашинките на свойте дни."
    Много ми хареса! Поздравления!
  • Прекрасно !Сърдечен поздрав!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...