11 abr 2009, 21:41

Пясъчният замък

1.3K 0 1

Пясъчният Замък

 

 

Поглеждайки към пясъка сега,

погледът ми фокусира замъка.
А основите му са трагично разрушени

от приливи и отливи, безмълвни вече те стоят.

 

И в този свещен момент

аз осъзнавам, че

това не е просто пясъчна скулптура, а е

истинска и тъй жадувана пясъчна мечта.

 

В този замък,

живеейки сами,

момиче и момче

споделят своите тревоги и мечти.

 

Морето. Пясъкът. Вълните.

Това са техните защити.

Избягали преди години, но

чак сега, в замъка усещат те

тъй желаната от тях вечна свобода.

 

Даже и след време

замъкът им да се разруши,

те няма никога

да забравят общите си спомени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванина Янакиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...