Пясъчният Замък

Поглеждайки към пясъка сега,

погледът ми фокусира замъка.
А основите му са трагично разрушени

от приливи и отливи, безмълвни вече те стоят.

И в този свещен момент

аз осъзнавам, че

това не е просто пясъчна скулптура, а е

истинска и тъй жадувана пясъчна мечта.

В този замък,

живеейки сами,

момиче и момче

споделят своите тревоги и мечти.

Морето. Пясъкът. Вълните.

Това са техните защити.

Избягали преди години, но

чак сега, в замъка усещат те

тъй желаната от тях вечна свобода.

Даже и след време

замъкът им да се разруши,

те няма никога

да забравят общите си спомени.