Apr 11, 2009, 9:41 PM

Пясъчният замък

  Poetry » Love
1.3K 0 1

Пясъчният Замък

 

 

Поглеждайки към пясъка сега,

погледът ми фокусира замъка.
А основите му са трагично разрушени

от приливи и отливи, безмълвни вече те стоят.

 

И в този свещен момент

аз осъзнавам, че

това не е просто пясъчна скулптура, а е

истинска и тъй жадувана пясъчна мечта.

 

В този замък,

живеейки сами,

момиче и момче

споделят своите тревоги и мечти.

 

Морето. Пясъкът. Вълните.

Това са техните защити.

Избягали преди години, но

чак сега, в замъка усещат те

тъй желаната от тях вечна свобода.

 

Даже и след време

замъкът им да се разруши,

те няма никога

да забравят общите си спомени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванина Янакиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...