11 апр. 2009 г., 21:41

Пясъчният замък

1.3K 0 1

Пясъчният Замък

 

 

Поглеждайки към пясъка сега,

погледът ми фокусира замъка.
А основите му са трагично разрушени

от приливи и отливи, безмълвни вече те стоят.

 

И в този свещен момент

аз осъзнавам, че

това не е просто пясъчна скулптура, а е

истинска и тъй жадувана пясъчна мечта.

 

В този замък,

живеейки сами,

момиче и момче

споделят своите тревоги и мечти.

 

Морето. Пясъкът. Вълните.

Това са техните защити.

Избягали преди години, но

чак сега, в замъка усещат те

тъй желаната от тях вечна свобода.

 

Даже и след време

замъкът им да се разруши,

те няма никога

да забравят общите си спомени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванина Янакиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...