11 апр. 2009 г., 21:41

Пясъчният замък

1.3K 0 1

Пясъчният Замък

 

 

Поглеждайки към пясъка сега,

погледът ми фокусира замъка.
А основите му са трагично разрушени

от приливи и отливи, безмълвни вече те стоят.

 

И в този свещен момент

аз осъзнавам, че

това не е просто пясъчна скулптура, а е

истинска и тъй жадувана пясъчна мечта.

 

В този замък,

живеейки сами,

момиче и момче

споделят своите тревоги и мечти.

 

Морето. Пясъкът. Вълните.

Това са техните защити.

Избягали преди години, но

чак сега, в замъка усещат те

тъй желаната от тях вечна свобода.

 

Даже и след време

замъкът им да се разруши,

те няма никога

да забравят общите си спомени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванина Янакиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...