2 jul 2008, 15:56

Пълно с клишета 

  Poesía » Otra
833 0 10
 

Изгорих всички мостове,

изтрих сребристите луни,

срязах спасителните въжета,

в море удавих бледите звезди...

Пътеките на възел вързах,

отрових блянове, копнежи,

накрещях се в тишината,

в Рая запалих метежи.

Кървавите изгреви и залези

покрих с мъгливо наметало,

разбитите сърца, души

заключих в криво огледало...

Най-после нищо не остана,

от тази празна суета,

облечена в клишета тъпи...

Каква блажена самота!...

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??