Изгорих всички мостове,
изтрих сребристите луни,
срязах спасителните въжета,
в море удавих бледите звезди...
Пътеките на възел вързах,
отрових блянове, копнежи,
накрещях се в тишината,
в Рая запалих метежи.
Кървавите изгреви и залези
покрих с мъгливо наметало,
разбитите сърца, души
заключих в криво огледало...
Най-после нищо не остана,
от тази празна суета,
облечена в клишета тъпи...
Каква блажена самота!...© Елена All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
