2.07.2008 г., 15:56 ч.

Пълно с клишета 

  Поезия » Друга
767 0 10
 

Изгорих всички мостове,

изтрих сребристите луни,

срязах спасителните въжета,

в море удавих бледите звезди...

Пътеките на възел вързах,

отрових блянове, копнежи,

накрещях се в тишината,

в Рая запалих метежи.

Кървавите изгреви и залези

покрих с мъгливо наметало,

разбитите сърца, души

заключих в криво огледало...

Най-после нищо не остана,

от тази празна суета,

облечена в клишета тъпи...

Каква блажена самота!...

© Елена Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??