Пълно с клишета
Изгорих всички мостове,
изтрих сребристите луни,
срязах спасителните въжета,
в море удавих бледите звезди...
Пътеките на възел вързах,
отрових блянове, копнежи,
накрещях се в тишината,
в Рая запалих метежи.
Кървавите изгреви и залези
покрих с мъгливо наметало,
разбитите сърца, души
заключих в криво огледало...
Най-после нищо не остана,
от тази празна суета,
облечена в клишета тъпи...
Каква блажена самота!...Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Всички права запазени
