Пълнолудие
Луната тази нощ ме подлуди.
Събудих се. Крещеше ми в очите.
Сърцето се побърка. И не спи.
Хазартно разиграха го звездите.
И вятърът не спираше да бие
по клоните. Нахокаха го птици.
Как идеше ми диво да завия
по кръглата луна. Като вълчица.
А утрото се раждаше гальовно
и светлото пробуждаше се вън.
Засмя ми се Луната не виновно:
Щастливка. Няма спомени от сън.
Събудих се. Крещеше ми в очите.
Сърцето се побърка. И не спи.
Хазартно разиграха го звездите.
И вятърът не спираше да бие
по клоните. Нахокаха го птици.
Как идеше ми диво да завия
по кръглата луна. Като вълчица.
А утрото се раждаше гальовно
и светлото пробуждаше се вън.
Засмя ми се Луната не виновно:
Щастливка. Няма спомени от сън.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мая Попова Todos los derechos reservados
