17 авг. 2008 г., 07:22

Пълнолудие 

  Поэзия » Пейзажная
1798 1 25
Луната тази нощ ме подлуди.
Събудих се. Крещеше ми в очите.
Сърцето се побърка. И не спи.
Хазартно разиграха го звездите.
И вятърът не спираше да бие
по клоните. Нахокаха го птици.
Как идеше ми диво да завия
по кръглата луна. Като вълчица.
А утрото се раждаше гальовно
и светлото пробуждаше се вън.
Засмя ми се Луната не виновно:
Щастливка. Няма спомени от сън.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Попова Все права защищены

Предложения
: ??:??