17.08.2008 г., 7:22 ч.

Пълнолудие 

  Поезия » Пейзажна
1670 1 25
Луната тази нощ ме подлуди.
Събудих се. Крещеше ми в очите.
Сърцето се побърка. И не спи.
Хазартно разиграха го звездите.
И вятърът не спираше да бие
по клоните. Нахокаха го птици.
Как идеше ми диво да завия
по кръглата луна. Като вълчица.
А утрото се раждаше гальовно
и светлото пробуждаше се вън.
Засмя ми се Луната не виновно:
Щастливка. Няма спомени от сън.

© Мая Попова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??