Не е способна, знай, луната,
да лъже със усмивка тиха,
от среща тя не се отмята.
Жени страха си с грим прикриха
и под ярема на светът
глави покорно преклониха.
Ала звездите дор блестят,
луната ще остане вярна,
да свети в моя вечен път.
Понеже е с душа коварна,
то общо нищичко жената -
не! - няма с месечина златна! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse