LeChevalier (Тошко)
184 1919
8 июл. 2009 г., 11:02

Пълнолуние 

  Поэзия
696 0 5

Не е способна, знай, луната,
да лъже със усмивка тиха,
от среща тя не се отмята.

Жени страха си с грим прикриха
и под ярема на светът
глави покорно преклониха.

Ала звездите дор блестят,
луната ще остане вярна,
да свети в моя вечен път.

Понеже е с душа коварна,
то общо нищичко жената -
не! - няма с месечина златна!

Не е способна, знай, луната,
да лъже със усмивка тиха,
от среща тя не се отмята.


 


© Тошко Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Луната е красива, в твоя стих тя оживява, нещо повече от жена..,но по- земна от звезда...Не е ли това идеалът ти за истинската..?
  • Внимавай, че някои от тази пълна месечина... вият!
  • Тя дава срещи само веднъж на 28 дни, ама никога не й излиза нещо неотложно :P
  • Всички любители на пълни и кратки членове се приканват да обърнат внимание на последния стих от това:
    http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=65&WorkID=1131&Level=3
  • по желание на автора е запазена неправилната употреба на пълен член "на светът".
Предложения
: ??:??