8.07.2009 г., 11:02

Пълнолуние

Поезия

843 0 5

Не е способна, знай, луната,
да лъже със усмивка тиха,
от среща тя не се отмята.

Жени страха си с грим прикриха
и под ярема на светът
глави покорно преклониха.

Ала звездите дор блестят,
луната ще остане вярна,
да свети в моя вечен път.

Понеже е с душа коварна,
то общо нищичко жената -
не! - няма с месечина златна!

Не е способна, знай, луната,
да лъже със усмивка тиха,
от среща тя не се отмята.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

liusito (Людмила Стоянова)

Луната е красива, в твоя стих тя оживява, нещо повече от жена..,но по- земна от звезда...Не е ли това идеалът ти за истинската..?

2009-08-15T19:35:10+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Внимавай, че някои от тази пълна месечина... вият!

2009-07-08T19:19:52+03:00
LeChevalier (Тошко)

Тя дава срещи само веднъж на 28 дни, ама никога не й излиза нещо неотложно :P

2009-07-08T18:43:52+03:00
LeChevalier (Тошко)

Всички любители на пълни и кратки членове се приканват да обърнат внимание на последния стих от това:
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=65&WorkID=1131&Level=3

2009-07-08T14:58:05+03:00
изречена (Мая Попова)

по желание на автора е запазена неправилната употреба на пълен член "на светът".

2009-07-08T11:04:02+03:00