20 jul 2009, 0:08

Пълзи 

  Poesía » Del paisaje
837 0 14



Слънцето

върху хребета уморено

глава склони

и заспа под облаци,

пламнали от спомени дневни.

Притихнали,

птиците скриха под крилцата очи.

Вятърът

хукна да гони морски вълни

и да се върне

забрави.

Тъмно,

глухо е...

Няма звезди.

В тишината

остри сенки дебнат.

Самота

пълзи...

 

 

 

 

 

© Ласка Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??