20 июл. 2009 г., 00:08

Пълзи 

  Поэзия » Пейзажная
830 0 14



Слънцето

върху хребета уморено

глава склони

и заспа под облаци,

пламнали от спомени дневни.

Притихнали,

птиците скриха под крилцата очи.

Вятърът

хукна да гони морски вълни

и да се върне

забрави.

Тъмно,

глухо е...

Няма звезди.

В тишината

остри сенки дебнат.

Самота

пълзи...

 

 

 

 

 

© Ласка Александрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??