Jul 20, 2009, 12:08 AM

Пълзи 

  Poetry » Landscape
831 0 14



Слънцето

върху хребета уморено

глава склони

и заспа под облаци,

пламнали от спомени дневни.

Притихнали,

птиците скриха под крилцата очи.

Вятърът

хукна да гони морски вълни

и да се върне

забрави.

Тъмно,

глухо е...

Няма звезди.

В тишината

остри сенки дебнат.

Самота

пълзи...

 

 

 

 

 

© Ласка Александрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??