Пълзящите хора

Ambrouse (Стефан)
183 72

7 jun 2020, 20:01

Poesía » Civil

828 3 2

Те не падат от космоса,

те са се пръкнали тук,

но главите им просто са

по-дървени от кютук.

Всяка вечер нагло бърборят,

нямат свян, ни умора.

Не е лесно да се преборят

пълзящите хора.

А ний кротичко траем си

и си пием ракията.

А ний бутаме някак си,

не се ровим в помията.

И в ежедневието потънали,

или просто зарад умора,

вътрешно сме се огънали

пред пълзящите хора.

Не е вярно, че те не са

от реалния свят –

киснат дълго във фитнеса,

както и във БИАД.

Но защо нещо тук свива ни

и губим опора,

щом сме духовно пребивани

от пълзящите хора?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Ranrozar (Стойчо Станев)

2020-06-07T20:51:37+03:00

Харесва ми!
Plevel (Силвия Илиева)

2020-06-07T20:16:31+03:00

Хареса ми. Може доста да се размишлява и оставя въпроси. Пълзящите кои са? Отстрани ми изглеждат летящите. Другите хвърлят салфетки и си мислят, че летят. И какво излиза? Май тия другите без опора, нещо не им достига. Нещо като увереността на простака. А той лети, лети, лети...