Пълзящите хора
Те не падат от космоса,
те са се пръкнали тук,
но главите им просто са
по-дървени от кютук.
Всяка вечер нагло бърборят,
нямат свян, ни умора.
Не е лесно да се преборят
пълзящите хора.
А ний кротичко траем си
и си пием ракията.
А ний бутаме някак си,
не се ровим в помията.
И в ежедневието потънали,
или просто зарад умора,
вътрешно сме се огънали
пред пълзящите хора.
Не е вярно, че те не са
от реалния свят –
киснат дълго във фитнеса,
както и във БИАД.
Но защо нещо тук свива ни
и губим опора,
щом сме духовно пребивани
от пълзящите хора?
© Стефан All rights reserved.
