Ambrouse (Стефан)
180 72
7.06.2020 г., 20:01 ч.

Пълзящите хора 

  Поезия » Гражданска
1057 3 2

 

Те не падат от космоса,

те са се пръкнали тук,

но главите им просто са

по-дървени от кютук.

 

Всяка вечер нагло бърборят,

нямат свян, ни умора.

Не е лесно да се преборят

пълзящите хора.

 

А ний кротичко траем си

и си пием ракията.

А ний бутаме някак си,

не се ровим в помията.

 

И в ежедневието потънали,

или просто зарад умора,

вътрешно сме се огънали

пред пълзящите хора.

 

Не е вярно, че те не са

от реалния свят –

киснат дълго във фитнеса,

както и във БИАД.

 

Но защо нещо тук свива ни

и губим опора,

щом сме духовно пребивани

от пълзящите хора?

© Стефан Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесва ми!
  • Хареса ми. Може доста да се размишлява и оставя въпроси. Пълзящите кои са? Отстрани ми изглеждат летящите. Другите хвърлят салфетки и си мислят, че летят. И какво излиза? Май тия другите без опора, нещо не им достига. Нещо като увереността на простака. А той лети, лети, лети...
Предложения
: ??:??