29 may 2014, 21:27

Първа и последна

  Poesía » Civil
504 0 0

                                                                

                          Първа  и  последна

 

 

                 Боли,  боли  и  болката  нe  спира.

                 Боли  ме  за  България,  за  Нея...

                 Тъй  свята  моя,  майко-мъченице,

                 Не мога  безучастна  да  остана,

                 Че  майчините  сълзи  ме  изгарят

                 И  болката  от  прясната  ти  рана.

                 Когато  тръгна  есен  през  полето,

                 Земята  под  краката  ми  говори,

                 Че  още  плод  жадува  да  ми  дава

                 Под  слъчевите  български  простори.

                 Горите  пеят  песен  на  вдовица,

                 Преминала  през  огън  и  пожари.

                 Реките  тичат,  сякаш  полудели,

                 Дано  беда  по  пътя  ги  не  свари.

                 А  твоите  чада,  родино  мила,

                 Обеднели,  умни,  но  безгласни

                 Побягнаха  в  далечните  чужбини

                 Да  оцеляват... Но  са  тъй  нещастни...

                 Отхвърлят  ни  народи  и  водачи

                 Като  от  зърно  разпиляна  плява.

                 Поглеждат  от  високо  президенти,

                 Но  вярвам  аз  във  старата  ни  слава.

                 България  в  Европа  е  родена!

                 От  Бог  и  Аспарух  благословена!

                 Млъкнете,  вий  оракули  бездарни!

                 България  е  първа  и  последна.

                 За  нас,  за  българите  непознати,

                 Бог  Кирил  Философ  ни  тук  изпрати!

                 Той  всеки  звук  във  буква  го  превърна!

                 И  днес  е  живо  словото  ни  свято.

 

                 И  след  възход  в  падение  потъвала

                 И   плакала  над  кървавата  нива,

                 Родината  ми  няма  да  загине!

                 България  вовек  ще  бъде  жива.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....