Първа и последна
Боли, боли и болката нe спира.
Боли ме за България, за Нея...
Тъй свята моя, майко-мъченице,
Не мога безучастна да остана,
Че майчините сълзи ме изгарят
И болката от прясната ти рана.
Когато тръгна есен през полето,
Земята под краката ми говори,
Че още плод жадува да ми дава
Под слъчевите български простори.
Горите пеят песен на вдовица,
Преминала през огън и пожари.
Реките тичат, сякаш полудели,
Дано беда по пътя ги не свари.
А твоите чада, родино мила,
Обеднели, умни, но безгласни
Побягнаха в далечните чужбини
Да оцеляват... Но са тъй нещастни...
Отхвърлят ни народи и водачи
Като от зърно разпиляна плява.
Поглеждат от високо президенти,
Но вярвам аз във старата ни слава.
България в Европа е родена!
От Бог и Аспарух благословена!
Млъкнете, вий оракули бездарни!
България е първа и последна.
За нас, за българите непознати,
Бог Кирил Философ ни тук изпрати!
Той всеки звук във буква го превърна!
И днес е живо словото ни свято.
И след възход в падение потъвала
И плакала над кървавата нива,
Родината ми няма да загине!
България вовек ще бъде жива.
© Стойна Димова Всички права запазени