Първата любов ми беше ти,

но любов ли беше, или просто щит

от света около мен,

от тоз, който сърцето взе ми в плен.

Първи беше и търпях,

и мила, и грижовна бях,

до тебе бях, а ти

ме посече с твоите лъжи.

Първи беше, но разбрах -

не мога да живея аз във страх.

Затова реших и продължих,

на тръпка нова аз се подарих.

Просто ей така, безгрижно, леко,

но сърцето ми поиска сметка.

Лутах се известно време аз сама,

а може би обичана, както никога

и един човек бе там и ми пое ръката,

и разбрах - не първата,

а вярната любов, последната е важна.