Първата любов ми беше ти,
но любов ли беше, или просто щит
от света около мен,
от тоз, който сърцето взе ми в плен.
Първи беше и търпях,
и мила, и грижовна бях,
до тебе бях, а ти
ме посече с твоите лъжи.
Първи беше, но разбрах -
не мога да живея аз във страх.
Затова реших и продължих,
на тръпка нова аз се подарих.
Просто ей така, безгрижно, леко,
но сърцето ми поиска сметка.
Лутах се известно време аз сама,
а може би обичана, както никога
и един човек бе там и ми пое ръката,
и разбрах - не първата,
а вярната любов, последната е важна.
© Екатерина Мурджева Все права защищены