Aug 20, 2010, 10:37 PM

Първа любов

  Poetry » Love
633 0 0

Първата любов ми беше ти,

но любов ли беше, или просто щит

от света около мен,

от тоз, който сърцето взе ми в плен.

Първи беше и търпях,

и мила, и грижовна бях,

до тебе бях, а ти

ме посече с твоите лъжи.

Първи беше, но разбрах -

не мога да живея аз във страх.

Затова реших и продължих,

на тръпка нова аз се подарих.

Просто ей така, безгрижно, леко,

но сърцето ми поиска сметка.

Лутах се известно време аз сама,

а може би обичана, както никога

и един човек бе там и ми пое ръката,

и разбрах - не първата,

а вярната любов, последната е важна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Мурджева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...