Нощ след нощ те сънувах, всеки ден те копнях.
По пътеки от тръни все към тебе вървях
и с ръце изранени, свити в няма молба,
бавно - камък по камък, преобръщах света.
Всяка мъка изплаках, всяка болка попих
и от всяка отрова малка глътка изпих.
През морета, пустини, планини, езера,
неотлъчно те търсех - тебе - моя мечта.
Върхове покорявах, с ветровете летях,
във вулканите древни вместо лава горях.
Всяка зима умирах като лист под снега
и отново се раждах като феникс в прахта. ...