Първа пролет

Дойде първият пролетен ден,

това бе огромно щастие за мен.

Тръгна си зимата ужасна,

тръгна си тя, тръгна си завчаска.

Всичко за живот изпитваше копнеж,

това не е просто някакъв брътвеж.

Показа се силна светлина,

която навлезе даже и в нощта.

Тъй синьо е станало небето,

тъй красиво изглежда и морето.

Цялата природа изпълнена е със зеленина,

всичко се събуди със светкавична пъргавина.

Слънцето е със прекрасно настроение,

пораждащо невиждано досега вълнение.

Погали то със топлите лъчи

цялата земя и мене дори.

Радостни песни зазвучаха във гората,

със многобройни животинки е пълна сега реката.

Тъй красива е пъстрата картина,

тъй богата е горската палитра.

Изпитвам от красотата такова възхищение,

водещо до наистина духовно опиянение.

Заради таз картина пролетна, пейзажна,

чувстам аз сега към живота жажда.