Mar 23, 2012, 11:24 AM

Първа пролет

801 0 1

Първа пролет

 

Дойде първият пролетен ден,

това бе огромно щастие за мен.

Тръгна си зимата ужасна,

тръгна си тя, тръгна си завчаска.

 

Всичко за живот изпитваше копнеж,

това не е просто някакъв брътвеж.

Показа се силна светлина,

която навлезе даже и в нощта.

 

Тъй синьо е станало небето,

тъй красиво изглежда и морето.

Цялата природа изпълнена е със зеленина,

всичко се събуди със светкавична пъргавина.

 

Слънцето е със прекрасно настроение,

пораждащо невиждано досега вълнение.

Погали то със топлите лъчи

цялата земя и мене дори.

 

Радостни песни зазвучаха във гората,

със многобройни животинки е пълна сега реката.

Тъй красива е пъстрата картина,

тъй богата е горската палитра.

 

Изпитвам от красотата такова възхищение,

водещо до наистина духовно опиянение.

Заради таз картина пролетна, пейзажна,

чувстам аз сега към живота жажда. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...