23.03.2012 г., 11:24

Първа пролет

797 0 1

Първа пролет

 

Дойде първият пролетен ден,

това бе огромно щастие за мен.

Тръгна си зимата ужасна,

тръгна си тя, тръгна си завчаска.

 

Всичко за живот изпитваше копнеж,

това не е просто някакъв брътвеж.

Показа се силна светлина,

която навлезе даже и в нощта.

 

Тъй синьо е станало небето,

тъй красиво изглежда и морето.

Цялата природа изпълнена е със зеленина,

всичко се събуди със светкавична пъргавина.

 

Слънцето е със прекрасно настроение,

пораждащо невиждано досега вълнение.

Погали то със топлите лъчи

цялата земя и мене дори.

 

Радостни песни зазвучаха във гората,

със многобройни животинки е пълна сега реката.

Тъй красива е пъстрата картина,

тъй богата е горската палитра.

 

Изпитвам от красотата такова възхищение,

водещо до наистина духовно опиянение.

Заради таз картина пролетна, пейзажна,

чувстам аз сега към живота жажда. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...