23 мар. 2012 г., 11:24

Първа пролет

803 0 1

Първа пролет

 

Дойде първият пролетен ден,

това бе огромно щастие за мен.

Тръгна си зимата ужасна,

тръгна си тя, тръгна си завчаска.

 

Всичко за живот изпитваше копнеж,

това не е просто някакъв брътвеж.

Показа се силна светлина,

която навлезе даже и в нощта.

 

Тъй синьо е станало небето,

тъй красиво изглежда и морето.

Цялата природа изпълнена е със зеленина,

всичко се събуди със светкавична пъргавина.

 

Слънцето е със прекрасно настроение,

пораждащо невиждано досега вълнение.

Погали то със топлите лъчи

цялата земя и мене дори.

 

Радостни песни зазвучаха във гората,

със многобройни животинки е пълна сега реката.

Тъй красива е пъстрата картина,

тъй богата е горската палитра.

 

Изпитвам от красотата такова възхищение,

водещо до наистина духовно опиянение.

Заради таз картина пролетна, пейзажна,

чувстам аз сега към живота жажда. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...