29 mar 2025, 8:35  

Първа Софийска песен

393 2 1

ПЪРВА СОФИЙСКА ПЕСЕН 

 

Най-сетне – жив! – във три по пладне, 
тъй грохнал, пък и неглиже, 
изтърсих дъртия си задник 
от влакчето на БДЖ. 

 

А гара София ме лъхна 
на биричка от чешки хмел! 
Не бях си взел ни дреха връхна, 
ни спрейчето „Коко Шанел”. 

 

Бях взел едни пари назаем – 
не бяха кой знай кви пари. 
Но аз бях оптимист! – и знаех, 
че ти ме чакаш в „Младост – три”! 

 

И – щом се метнах във таксито, 
за теб си мислех и мечтах! – 
в косите ти – със цвят на жито! – 
да се пилее моят смях. 

 

Да те погледам, да те милна, 
да те целувам до зори. 
Във камерата ти хладилна 
да туря биричките – три! 

 

Да бъдеш дива! – и красива 
като кобилка без юзди! – 
по-разярена от коприва, 
най-нежната Жена – бъди! 

 

Да се смалявам в теб, да расна. 
Да си ми слънчице в мъгла! – 
като синчеца безопасна 
и яростна като пчела. 

 

Ти – мое бисерче във мида, 
девойка, хвърлена в метох, 
дойдох – и няма да си ида! – 
след твоето дълбоко: – Ох! 

 

Целувам топлите ти устни 
и пия мека светлина – 
за мен – самата ти изкуство! – 
изкуството да си Жена!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да бъдеш дива! – и красива
    като кобилка без юзди! –
    по-разярена от коприва,
    най-нежната Жена – бъди!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...