Първа Софийска песен

ПЪРВА СОФИЙСКА ПЕСЕН 

Най-сетне – жив! – във три по пладне, 
тъй грохнал, пък и неглиже, 
изтърсих дъртия си задник 
от влакчето на БДЖ. 

А гара София ме лъхна 
на биричка от чешки хмел! 
Не бях си взел ни дреха връхна, 
ни спрейчето „Коко Шанел”. 

Бях взел едни пари назаем – 
не бяха кой знай кви пари. 
Но аз бях оптимист! – и знаех, 
че ти ме чакаш в „Младост – три”! 

И – щом се метнах във таксито, 
за теб си мислех и мечтах! – 
в косите ти – със цвят на жито! – 
да се пилее моят смях. 

Да те погледам, да те милна, 
да те целувам до зори. 
Във камерата ти хладилна 
да туря биричките – три! 

Да бъдеш дива! – и красива 
като кобилка без юзди! – 
по-разярена от коприва, 
най-нежната Жена – бъди! 

Да се смалявам в теб, да расна. 
Да си ми слънчице в мъгла! – 
като синчеца безопасна 
и яростна като пчела. 

Ти – мое бисерче във мида, 
девойка, хвърлена в метох, 
дойдох – и няма да си ида! – 
след твоето дълбоко: – Ох! 

Целувам топлите ти устни 
и пия мека светлина – 
за мен – самата ти изкуство! – 
изкуството да си Жена!