ПЪРВА СОФИЙСКА ПЕСЕН
Най-сетне – жив! – във три по пладне,
тъй грохнал, пък и неглиже,
изтърсих дъртия си задник
от влакчето на БДЖ.
А гара София ме лъхна
на биричка от чешки хмел!
Не бях си взел ни дреха връхна,
ни спрейчето „Коко Шанел”.
Бях взел едни пари назаем –
не бяха кой знай кви пари.
Но аз бях оптимист! – и знаех, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация