Първа Софийска песен
ПЪРВА СОФИЙСКА ПЕСЕН
Най-сетне – жив! – във три по пладне,
тъй грохнал, пък и неглиже,
изтърсих дъртия си задник
от влакчето на БДЖ.
А гара София ме лъхна
на биричка от чешки хмел!
Не бях си взел ни дреха връхна,
ни спрейчето „Коко Шанел”.
Бях взел едни пари назаем –
не бяха кой знай кви пари.
Но аз бях оптимист! – и знаех,
че ти ме чакаш в „Младост – три”!
И – щом се метнах във таксито,
за теб си мислех и мечтах! –
в косите ти – със цвят на жито! –
да се пилее моят смях.
Да те погледам, да те милна,
да те целувам до зори.
Във камерата ти хладилна
да туря биричките – три!
Да бъдеш дива! – и красива
като кобилка без юзди! –
по-разярена от коприва,
най-нежната Жена – бъди!
Да се смалявам в теб, да расна.
Да си ми слънчице в мъгла! –
като синчеца безопасна
и яростна като пчела.
Ти – мое бисерче във мида,
девойка, хвърлена в метох,
дойдох – и няма да си ида! –
след твоето дълбоко: – Ох!
Целувам топлите ти устни
и пия мека светлина –
за мен – самата ти изкуство! –
изкуството да си Жена!
© Валери Станков All rights reserved.