21 nov 2006, 18:36

Първа среща

  Poesía
4.7K 2 12

През февруари беше тази среща.
Във топъл зимен ден.
Тогава твойта длан гореща
докоснах и останах в плен.
Небето беше мораво-червено.
То дремеше над пустия площад.
Сърцето преобърна се смутено,
завинаги,  и целия ми свят.
Ветрец не галеше косите.
Бе тихо, късен следобяд.
Запомних  първо аз очите,
и синята им мъжка страст.
Те жадно питаха за всичко,
безмълвно ми говореха с добро.
И леко тръпнещата ти усмивка
прониза цялото ми същество.
Забравено кафето си изстина.
Затъмни вечерта навън.
Три часа неусетно се изнизаха,
не в разговор, а в цветен сън.
Такава беше първата ни среща.
Магия, приказка, следа
безкрайна във живота ни насрещен
и неизбежно ни събра.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • уоу.тресна ме това което си написала.
    кратък миг.и после друг.
  • Много е хубава тази среща!
    Поздравления за написването и в стих!
  • Много истински стих!
    Поздрави,Дари!
  • Прекрасен стих и откровение.
    Дано срещата продължи цял живот ...

    Много хубав стих, Дарина!!! Поздрави!!!

    Хубав стих, хубав!

    Хубави спомени!
    Пази ги

    Много добре си описала тази среща! Поздрави

    Много е красиво!Дано на всички им се случи!

    Много ми харесва!Напомня ми на нещо,което ми се случи и на мен през февруари,и беше също толкова красиво колкото стиха ти


    Много хубаво!
    Поздрав!

    Дарина, много е хубаво стихотворението, което си написала. Поздрави!


    думите не стигат ...
  • Прекрасен стих и откровение.
    Дано срещата продължи цял живот ...

    Поздрав и усмивка.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...