21 нояб. 2006 г., 18:36

Първа среща

4.7K 2 12

През февруари беше тази среща.
Във топъл зимен ден.
Тогава твойта длан гореща
докоснах и останах в плен.
Небето беше мораво-червено.
То дремеше над пустия площад.
Сърцето преобърна се смутено,
завинаги,  и целия ми свят.
Ветрец не галеше косите.
Бе тихо, късен следобяд.
Запомних  първо аз очите,
и синята им мъжка страст.
Те жадно питаха за всичко,
безмълвно ми говореха с добро.
И леко тръпнещата ти усмивка
прониза цялото ми същество.
Забравено кафето си изстина.
Затъмни вечерта навън.
Три часа неусетно се изнизаха,
не в разговор, а в цветен сън.
Такава беше първата ни среща.
Магия, приказка, следа
безкрайна във живота ни насрещен
и неизбежно ни събра.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дарина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • уоу.тресна ме това което си написала.
    кратък миг.и после друг.
  • Много е хубава тази среща!
    Поздравления за написването и в стих!
  • Много истински стих!
    Поздрави,Дари!
  • Прекрасен стих и откровение.
    Дано срещата продължи цял живот ...

    Много хубав стих, Дарина!!! Поздрави!!!

    Хубав стих, хубав!

    Хубави спомени!
    Пази ги

    Много добре си описала тази среща! Поздрави

    Много е красиво!Дано на всички им се случи!

    Много ми харесва!Напомня ми на нещо,което ми се случи и на мен през февруари,и беше също толкова красиво колкото стиха ти


    Много хубаво!
    Поздрав!

    Дарина, много е хубаво стихотворението, което си написала. Поздрави!


    думите не стигат ...
  • Прекрасен стих и откровение.
    Дано срещата продължи цял живот ...

    Поздрав и усмивка.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...