През февруари беше тази среща.
Във топъл зимен ден.
Тогава твойта длан гореща
докоснах и останах в плен.
Небето беше мораво-червено.
То дремеше над пустия площад.
Сърцето преобърна се смутено,
завинаги, и целия ми свят.
Ветрец не галеше косите.
Бе тихо, късен следобяд.
Запомних първо аз очите,
и синята им мъжка страст.
Те жадно питаха за всичко,
безмълвно ми говореха с добро.
И леко тръпнещата ти усмивка
прониза цялото ми същество.
Забравено кафето си изстина.
Затъмни вечерта навън.
Три часа неусетно се изнизаха,
не в разговор, а в цветен сън.
Такава беше първата ни среща.
Магия, приказка, следа
безкрайна във живота ни насрещен
и неизбежно ни събра.
© Дарина Все права защищены
кратък миг.и после друг.